Пристигнахме на Бали преди броени дни, а вече се чувстваме все едно че никога не сме си тръгвали. Първите две нощи прекарахме в Кута, тъй като е най-близкият голям град до летището, а също най-лесното и евтино място да се наемат моторчета. Купихме някои основни неща (уникално Балинезийско масло за коса + любимата сърф вакса) и заминахме за полуострова Букит. Това е най-южната част на острова, където е много известният храм Uluwatu и сърф спотът със същото име. Вече сме писали за тези места, може да разгледате ТУК. На Букит обаче има и много други места за сърф и интересни неща за разглеждане, затова решихме да останем тук няколко дни. Споделяме снимки от един типичен ден: започваме със закуска от пресни плодове или бананова палачинка в двора на къщата (как да не оцениш Бали още от сутринта?!).   

*историята продължава по-надолу











След това отидохме да проверим сърф спота на Uluwatu, където вълните не бяха особено добри вчера, а и имаше много хора във водата. Условията се менят всеки ден по няколко пъти и човек трябва постоянно да проверява... Иначе спота е непосредствено под едни стръмни скали, по ръба на които, в плетеница се спускат странни индонезийски постройки, които играят ролята на барове и капанчета за храна, както и магазини за сувенири, разположени едни върху други, свързани с каменни стъпала. Цялата конструкция е доста странна, но и абсолютно типична за тази област. Ние си постояхме малко на горните стъпала на гледка, тъй като Ники се опитваше да реши дали да влезе във водата. Най-накрая тръгнахме да обиколяме с моторчето в търсене на нова сърф дъска в местните магазини. 

*историята продължава по-надолу























Следобед отидохме до плажа Balangan, и уцелихме (добре де, нарочно хванахме) момента на тотален отлив. Гледката беше толкова странна и нереална. Рифът, който обикновено е под водата, се показваше оголен, охраво-кафяв, полазен от зелени мъхести водорасли и малки океански животинчета. Дребни индонезийчета си играеха наоколо, търсейки раци и малки черупки. Беше уникално усещане буквално да се разходим до сърф спота (до който обикновено се стига с гребане във водата). Вълните за каране се разбиваха буквално под носа на хората. Цялата гледка и преживяване бяха страхотни, а според Ники, и вълните са били готини. След това тръгнахме обратно към малката ни къщичка, навътре в селцето, ядохме вкусна вечеря при местните, където готвят традиционните Nasi Goreng и Cap Cay. Дните ни бавно придобиват облик на типичните за Бали - спокойни, без напрежение и стрес, дори нещата да се объркват и да се появяват проблеми, най-голямата ни цел е да останем уравновесени и позитивни... Научаваме се отново да се движим по-бавно и да оценяваме нещата за това, което са. Не търсим физическо и емоционално удоволствие на всяка цена, а просто следваме един прост план за това, което смятатаме, че е правилно да направим за деня. Да ставаме рано, да се движим (хубави упражнения и/или сърф), да хапваме бавно и с наслада, да забелязваме детайлите, да снимаме, да откриваме нови неща... Има и по-банални работи като това да отговаряме на мейли, да се грижим за багажите и сърфовете, да планираме, да поддържаме чисто и да си набавяме питейна вода, защото условията в повечето къщурки са изненадващо лоши (в Индонезия хигиената е на малко по-различно ниво, за сметка на палмите и цветенцата... ). 

Предизвикателство ни е да се научим на повече търпение и хармония, да сме фокусирани, когато е необходимо, а през останалото време да избягваме ненужен стрес, кавги, а също да не се разпиляваме и разтакаваме (това последното е най-трудно, границата между спокойно, мудно и мързеливо е доста тънка, особено когато си на остров, където всичко се случва мноооого бавно :D ). Странно е да живееш в града, да си разчел всяка минута, да се чувстваш сякаш постоянно нещо ще ти избяга и изведнъж да се озовеш насред нищото в океана, където никой не е нервен и повечето хора гонят единствено вълните ... Да видим как ще мислим след един месец. Това е засега.

Планираме много скоро да отпрашим към някои по-диви или непознати, интригуващи места. Очаквайте още снимки и истории.










































It's been only few days since we arrived on Bali and it already feels like we never left. The first two nights we spent in Kuta, as it's the closest big city to the airport, also it's easier and cheaper to rent bikes from there. We bought some essentials (local-made hair oil + favourite surf wax) and left for the Bukit peninsula. This is the southern part of the island, where the famous Uluwatu temple and surf spot are. We've already wrote about those HERE. However, there are many more surf spots and cool things to explore in this area, so we've decided to stay here for several days. We're sharing pics from a typical day: starting with a breakfast of fresh local fruits, that just makes us appreciate this place even further more.
Yesterday we went to check the well-known Uluwatu spot, where the waves weren't perfect and there was plenty of people in the water. The spot is immediately under some steep cliffs, and there are some weird indo-style bars and restaurants and souvenir shops, that are placed one over another, connected with stone steps. The whole things is kinda weird, but also absolutely typical for this area. We chilled for a while on the steps, as Niki was trying to decide whether or not to get in the water. We finally decided to cruise around with the scooter and look for a new surf board in the local shops. In the afternoon we went to Balangan beach where the tide was at its lowest point. The view was so bizarre and surreal. The reef that is normally under the water was showing naked with some little Indonesians playing around, looking for crabs and tiny shells.  It was pretty amazing to be able to literally walk to the surf spot with head-high waves braking immediately on the "shore". Obviously the whole experience was awesome, and, according to Niki, the waves were cool. We then headed back to our tiny home-stay and ate tasty dinner in a local place, where they cook traditional Nasi Goreng and Cap-Cay. We're now just getting immersed in the Balinese state of mind, where you keep it calm and relaxed, no matter how many things go wrong... Learning to go on a slower pace and appreciating things for what they are. Not seeking physical and emotional pleasure at all cost, but just following a simple plan of what you feel is right to do in a day. Exercise, eat slowly, get some work done or respond to some emails, clean and arrange your gear and belongings, go surfing, shoot/develop pictures, be focused when you need to and relaxed when you can. That's it.

Planning to explore some wild and amazing places very soon. Expect some more photos and stories.