Солени, пенливи вълнички се блъскат в стените на лодката. Трябва да скочиш далеч от ръба, за да не се удариш в дървените греди и да внимаваш двойно за сърфа. Май е най-добре да го хвърлиш пред себе си. Не, хващай го и скачай. Сега греби ритмично и леко, няма смисъл да се изморяваш, тук водата е по-спокойна. Отдалечаваш се от лодката и се приближаваш към бялата вода, която оставят след себе си чудовищата. Днес вълните навътре наистина са хубави и големи, но идват доста рядко. Докато гребеш се вглеждаш наоколо и избираш къде да се позиционираш. Накрая избираш да застанеш по-назад и да гребеш за по-малки, но много по-редовни вълни, които образуват хубава стена и идват наистина често. Има хора, но не толкова, че да си пречите. Ето ги австралийците от вчера, има и индонезийци, испанци и някакъв азиатец, който изглежда все едно не му е там мястото. Гмуркаш се, изплуваш загребваш. И после отново, и отново. После спираш и чакаш. Сега си на мястото си.











Salty, sparkling ripples are gently pushing the boat. You have to jump away from the edge so that you do not hit the wooden beams and be twice more careful for the surf. It is best to throw it in front of you. No, grab it and jump. Now paddle, but slowly, it makes no sense to get tired while you're still in the calm part of the bay. You are moving away from the boat and approaching the white water that the monsters leave behind. Today, the waves are really nice and big, but they are very rare. As you paddle, you look around and choose where to position yourself. Finally, you choose to stand back and comb for smaller but more regular waves that form a nice wall and come really often. There are people, but not so enough to bother you. Here are the Australians from yesterday, there are also Indonesians, Spanish, and an Asian who seems to be out of place. You dive, you get back on the surface, you paddle. And then again, and again. Then you stop and wait. Now you are where you belong.