Солени, пенливи вълнички се блъскат в стените на лодката. Трябва да скочиш далеч от ръба, за да не се удариш в дървените греди и да внимаваш двойно за сърфа. Май е най-добре да го хвърлиш пред себе си. Не, хващай го и скачай. Сега греби ритмично и леко, няма смисъл да се изморяваш, тук водата е по-спокойна. Отдалечаваш се от лодката и се приближаваш към бялата вода, която оставят след себе си чудовищата. Днес вълните навътре наистина са хубави и големи, но идват доста рядко. Докато гребеш се вглеждаш наоколо и избираш къде да се позиционираш. Накрая избираш да застанеш по-назад и да гребеш за по-малки, но много по-редовни вълни, които образуват хубава стена и идват наистина често. Има хора, но не толкова, че да си пречите. Ето ги австралийците от вчера, има и индонезийци, испанци и някакъв азиатец, който изглежда все едно не му е там мястото. Гмуркаш се, изплуваш загребваш. И после отново, и отново. После спираш и чакаш. Сега си на мястото си.











Salty, sparkling ripples are gently pushing the boat. You have to jump away from the edge so that you do not hit the wooden beams and be twice more careful for the surf. It is best to throw it in front of you. No, grab it and jump. Now paddle, but slowly, it makes no sense to get tired while you're still in the calm part of the bay. You are moving away from the boat and approaching the white water that the monsters leave behind. Today, the waves are really nice and big, but they are very rare. As you paddle, you look around and choose where to position yourself. Finally, you choose to stand back and comb for smaller but more regular waves that form a nice wall and come really often. There are people, but not so enough to bother you. Here are the Australians from yesterday, there are also Indonesians, Spanish, and an Asian who seems to be out of place. You dive, you get back on the surface, you paddle. And then again, and again. Then you stop and wait. Now you are where you belong.
 

Wild Home Dreamers: 

между снежните склонове и океанските вълни

Мечти на плажа Бингин, Улууату, Бали

Спомен за син следобед на брега на Индийския океан... Заобиколени от весели, спокойни хора, които се наслаждават на водата, светлината, пясъка и магията на красивия ни свят. Когато се появи някоя по-добра вълна всички притихват и гледат сърфистите. Вълните са по-малки и меки, затова и във водата има предимно деца и млади момичета с по-дълги сърфове. Няма ги професионалните дъски, няма борба или напрежение, красиво е. Небето сменя цвета си постоянно, слънцето слиза ниско, хората се усмихват, всички знаем че е прекрасно. Непознати срещат неволно погледи, всички споделяме едно чувство. Плажчето си е тясно и на прилив е съвсем интимно, затова всички, и местни и чужденци, знаем че си е чисто и просто уникален шанс да сме там в този чудесен, блажен момент. Когато слънцето съвсем се скрива, брега бавно се опразва, водата става тежка и още по-синя. Никой не говори вече, всеки си мечтае за нещо свое и синьо.














Just a sweet memory of one blue afternoon on the shores of the Indian Ocean ... Surrounded by calm and happy people, who simply enjoy the light, the sand and water, and the magic of our beautiful world. When a better wave comes by it all grows quiet and everyone watches the surfers. The waves are small and soft, so in the water there are mostly children and young girls with longer surfboards. There are no pro shortboards, no struggle or strain, it's just beautiful. The sky changes color constantly, while the sun goes down. Everyone is smiling, we all know it's wonderful. Strangers meet involuntary glances, but we all share one same feeling. The beach is small and on high tide is quite intimate, so all of us, locals or foreigners, know what a unique chance is to be there in this wonderful, blissful moment. When the sun finally sets, the coast slowly gets emptier, the water becomes more heavy and more blue. Nobody talks any more, each one of us watches the water and lungs for a little something of his own, a blue dream.

Няколко седмици на Бали = щастливо време! 

Освен яките сърф спотове, стровът е цветен, пренаселен и супер колоритен. Едно от любимите ни места е най-южната част, около храма Uluwatu. Той е построен на ръба на високи, стръмни скали (съответно гледката е просто прекалена...) и включва уникален зелен парк, препълнен с диви маймуни. Те ни преследваха от самото начало, както и тълпите туристи, затова и снимките са оскъдни.. И все пак зашеметяващия залез си заслужаваше напълно. Като всички храмове, в които бяхме, мястото е някак си препълнено със спокойствие и радост, не може да се обясни - Индонезийска му работа, просто те кара да се чувстваш блажено... Докато някоя маймуна не ти открадне портфейла :D























Нямаше как да пропуснем най-популярния сърф спот в района, до него се стига по безкрайни стълби през парк с джунгла растителност (пак маймуни хахха) и после измежду безбройни самоделни постройки от които индонезийците се опитват да ти продадат всичко, от сърфове до гримове и часовници ментаци. Иначе спота е ужасно добър, малко пренаселен, когато вълните са с този размер, но в активния сезон се превръщат в чудовища и по-малко хора се осмеляват да влезнат във водата, през проход в еднa пещера на нивото на водата.