Вятър, изсушени от слънцето хълмове, покрити с маслинови дървета, празни пътища, солена морска вода, селца с почти безлюдни улици, заобиколени от варосани в бяло къщи и празни кафенета... свобода, лекота до безкрайност. Това е Тасос... на първо време :) После става цветна въртележка от цветя, палмови листа, синьо небе и малки рибки, които се удрят в краката ти, докато джапаш в плитката, тюркоазена вода на някой плаж, който често си е само за теб. 

Естествено, като всички други райони на Гърция, и на Тасос има мега-хотели с препълнени басейни, посредствена кухня и банална естетика, НО... не сте длъжни да ходите там ! ;) Гърция не означава само посръбване на узо до зори (въпреки че и това не е лошо). Острови като Тасос предлагат уникални пейзажи, лишени от баналността на добре подредените туристически улици на Халкиди например. Тълпите са далече от приятните селца на западния бряг, където има непретенциозни къщи за гости, предлагащи чисти, хладни стаички, с удобно легло и балконче с изглед. Гъстото гръцко кафе се пие на сянка сутрин (и следобед), плодовете и зеленчуците са извънредно вкусни и свежи, дори в най-простото ресторантче, и всички предлагат изобилие от прясна риба. Ако се сприятелиш със собственика на някое заведение, ще ти носи всичко най-вкусно без дори да те пита, а от свежия въздух много се огладнява. Същевременно, ако отседнеш в някое селце и нещо ти писне, след 15мин с кола можеш да се радваш на някой плаж само за себе си :) Разходките през гората и по брега са супер освежаващи, може да плуваш с часове в бистрата, синя вода. Разбира се, може да отскочиш и до някои "популярни" спотове, като Giola, естествена лагуна в скалите, до която се стига след поредица от изкачвания и спускания по прашни пътечки и ронливи хълмове и провиране през маслинови дървета и стада с кози. Е, тук цивилизацията не е простила на хубавия остров, има доста коли, таверна и стрелки, по камъните, за да не се загубиш в прахта, хаха! Въпреки това си остава красиво... Ако пък, на връщане към колата ти, те завали дъжд и трябва да тичаш през маслиновите горички, нищо чудно да забележиш, че се усмихваш без причина...