Рилските езера! Освен че са неповторимо място, са и в сърцето на много спорове: трябва ли да има лифт до там; трябва ли да се разрешава къмпингуване, макар и само за месец, през лятото; трябва ли да се карат ски, опасно ли е... Е, ние като се появихме там това лято, едновременно си припомнихме причините за всички тези спорове и едновременно ни се прииска никога повече да не участваме в тях! Просто, защото мястото е толкова прекрасно, че най-доброто, което можеш да направиш е да млъкнеш и просто да гледаш, да вдишваш, да стъпваш леко по меката трева и ронливите пътечки, да вдишваш отново, да обгръщаш с поглед страховити зъбери и плавни, величествени хълмове, да се наситиш на синьо от небето, да почувстваш мир около водата. И това е. Игнорирахме тълпите хора, игнорирахме и някои правила (макар и само за няколко часа), игнорирахме невежество и разсипничество, игнорирахме и предразсъдъци: гледахме танцуващото Бяло Братство и разбрахме, че понякога трябва просто да се усмихваш и да се концентрираш върху доброто. 








 

Rila lakes! This place is so wonderful that the best you can do is shut up and just look, breathe in, step on the soft grass and the crumbly paths, breathe in again, look at the terrifying peaks and smooth majestic hills, fill your soul with the blue of the sky, feel the peace around the water. That's it. We ignored the crowds, we ignored some rules (even just for a few hours), ignored people's disregard and misappropriation, ignored prejudices: we watched the Bialo Bratstvo dancing and we realized that sometimes you just have to smile and focus on the good.

Неземни преживявания 
в храма Tirta Empul, в Индонезия.  
И малко добри вълни...

Индонезия носи уникални усещания на всяка стъпка: от непознатите миризми и ярки цветове по улиците, до природните чудеса, наред с архитектурните и културни забележителности, които буквално ни завъртяха главите. Докато бяхме на Бали всеки ден се изумявахме от нещо ново, но имаше дни особено наситени с емоции и "ах" и "уоу"...хаха. Такъв беше и облачният следобед, в който посетихме храмовия комплекс Tirta Empul. Храмови постройки обграждат планински извори, чиято "магическа" вода се излива от каменни водоливници, под които местните се редят на опашка с цветните си дрехи и децата под мишница. Звучи като пълен хаос, но всъщност всичко е прекрасно подредено и чисто, наред със стройната редица, която плавно слиза към каменния басейн, в който се излива водата. След това хората весело се събират около някоя статуя, за специален ритуал или песен. 










И все пак, въпреки ярките дрехи на местните, въпреки златните, червени и сини орнаменти по дървените храмови постройки, мястото излъчва нещо мистично, поетично и сякаш не от тази земя. Големите, тежки статуи са обвити в ефирни шалове, в каменните басейни плуват лилии и цветни чадърчета, а наоколо се носи ухание на ароматни пръчици и екзотични цветя. Красота и ефирност на всяка крачка... и също малко причудливост - в загадъчните усмивки на месните жени и опулените очи на каменните тотеми. И накрая, в отделена градина, където има дори малък "уарунг", редица местни дечица се забавляват да хвърлят трохи на стотици цветни рибоци, които подават глави от кадифените води на каменното езерце, в центъра на двора. По-прекрасно нямаше как да бъде.


















Indonesia provides unique feelings at every step of the way: from the unusual smells and bright colours on the streets to the natural wonders on almost every corner, as well as the architectural and cultural attractions that literally turned our heads. While in Bali literally every day we were amazed by another never-seen-before thing and yet there were several days fulfilled with particularly strong emotions and a number of "ah" and "wow"-s :)



Such moment was the hot, cloudy afternoon, when we visited the temple complex Tirta Empul. The temple buildings surround mountain springs whose "magic" water is poured out of stone gargoyles, under which the locals are lined up with their colorful clothes and smiling toddlers. It sounds like a complete chaos, but everything is perfectly arranged, clean, all people are lined up in slender rows in the stone pool or gladly gather around a statue, for a special ritual or song.


Still, despite the bright clothes of the locals, despite the golden, red and blue ornaments on the wooden temple buildings, the place radiates something mystical, poetic and out-of-this-world like. The large, heavy statues are wrapped in delicate fabrics and shawls, lilies and colourful umbrellas float in the stone basins, and the scent of aromatic sticks and exotic flowers is all around. Delicate and graceful beauty at every turn ... and also something kind of bizarre - in the mysterious smiles of the local women and the google-eyed stone totems. Finally, in a separate garden where there is even a small "warung" a number of local kids have fun throwing food to hundreds of colourful fishes which show their heads over the velvet waters of stone pond in the centre of the yard. It could not have been more beautiful.







Only a day later we had sailed a small part of the Indian Ocean to the neighbouring island of Lombok, where we enjoyed even more intense colours and strange sensations. Wonderful, deep, blue waters and a nice, steady reef on the bottom. The result: far from the shore, in an otherwise flat, calm ocean, there were those beautiful, roughly sorted waves who pour over cliffs and make a surfer's heart race ... haha. We told you, Indonesia will never end to amaze us with its variety of sensations :) Until the next time!