Рилските езера! Освен че са неповторимо място, са и в сърцето на много спорове: трябва ли да има лифт до там; трябва ли да се разрешава къмпингуване, макар и само за месец, през лятото; трябва ли да се карат ски, опасно ли е... Е, ние като се появихме там това лято, едновременно си припомнихме причините за всички тези спорове и едновременно ни се прииска никога повече да не участваме в тях! Просто, защото мястото е толкова прекрасно, че най-доброто, което можеш да направиш е да млъкнеш и просто да гледаш, да вдишваш, да стъпваш леко по меката трева и ронливите пътечки, да вдишваш отново, да обгръщаш с поглед страховити зъбери и плавни, величествени хълмове, да се наситиш на синьо от небето, да почувстваш мир около водата. И това е. Игнорирахме тълпите хора, игнорирахме и някои правила (макар и само за няколко часа), игнорирахме невежество и разсипничество, игнорирахме и предразсъдъци: гледахме танцуващото Бяло Братство и разбрахме, че понякога трябва просто да се усмихваш и да се концентрираш върху доброто. 








 

Rila lakes! This place is so wonderful that the best you can do is shut up and just look, breathe in, step on the soft grass and the crumbly paths, breathe in again, look at the terrifying peaks and smooth majestic hills, fill your soul with the blue of the sky, feel the peace around the water. That's it. We ignored the crowds, we ignored some rules (even just for a few hours), ignored people's disregard and misappropriation, ignored prejudices: we watched the Bialo Bratstvo dancing and we realized that sometimes you just have to smile and focus on the good.