30-ти Декември, 2015. Хората хапват остатъци от коледни
гощавки и се чудят как да осмислят последние дни от изминалата година, докато
тайничко поглеждат през прозореца с надежда да завали най-сетне снега.
Последните години декември е по-скоро мъглив и ветровит отколкото снежен, а
Коледата - сива и вяла, отколкото бяла. Ние обаче решаваме, че невзрачното
време няма да ни спре и е ден за едно последно приключение... И така росни и
свежи (да, бе...) се изсипваме в Гърция! Звучи малко екстремно, ама в крайна
сметка си е на няколко часа път от София... Пристигаме около 9:00 и веднага
почваме да се оглеждаме за обещаните от прогнозата вълни. Ами да, обаче вместо
тях откриваме злобен вятър и пухкави облачета от които се сипе... СНЯГ. Изживяването
е малко сюреалистично и объркващо. Едновременно тъжно и поетично е да видиш огромни
кичести палми, по които се ръсят снежинки. Проследяваме ги да падат надолу по
зелените храсти и мокрия оранжев пясък, поглеждаме пустия бряг, самотните вили
и виещите от тях кучета.
Поглеждаме пак морето. Хич не става за сърф, това е ясно. И все пак, чудесно е да сме там. Да завършим годината по такъв начин. Със снежинките, които мокрят качулките ни, обеащаващи бъдещи приключения. С вълните, които се разбиват в краката ни, напомнящи за отминалите такива. С приятели, със смях, с мръзнене и обикаляне по плажовете, с малко разбити очаквания и бутилка недопито домашно вино. С надежда и благодарност. С готовност за нови предизвикателства и с голяма кутия маслини. Вечерта потегляме обратно към София, за да посрещнем 2016 както си трябва... Вече знаем какво се надяваме да ни донесе.
30th of December, 2015. People are eating left overs of Christmas food, trying to give sens to the last days of the year, while they're secretly looking trough the window, hoping to see some snow. Those last years December is more foggy and windy than snowy, and Christmas is more dull and pale than white. However, we decide that the dim weather won't stop us and that it's time for one last adventure... And this is pretty much how we found ourselves in Greece! Yes, it might sound a bit extreme, but it's actually just few hours away from Sofia. So, we arrive around 9.a.m. and we start searching for waves. Instead we find an evil wind and some heavy white clouds that deliver us SNOW. It's kinda surreal and weird experience. It makes you feel desolate and really moved to see snowflakes falling on those big graceful palm trees. We fallowed them falling over the green bushes and the wet orange sand, we looked at the desert coast, the lonely villas and the sad dogs. We looked at the sea. It's definitely not surfable. And yet, we are happy to be there. To say goodbye to the year in such a particular way. With the snowflakes falling over our heads, promising new adventures. And the waves crashing at our feet, reminding for those who are already over. With friends, laughing, freezing while crossing over the shore, with a bit of disappointment and an unfinished bottle of wine. With hope and appreciation. With determination for the challenges to come... and with a big bucket of olives. As the evening comes, we head back to Sofia. We'll celebrate New Year's Eve the right way... We already know what we hope 2016 will bring.
Поглеждаме пак морето. Хич не става за сърф, това е ясно. И все пак, чудесно е да сме там. Да завършим годината по такъв начин. Със снежинките, които мокрят качулките ни, обеащаващи бъдещи приключения. С вълните, които се разбиват в краката ни, напомнящи за отминалите такива. С приятели, със смях, с мръзнене и обикаляне по плажовете, с малко разбити очаквания и бутилка недопито домашно вино. С надежда и благодарност. С готовност за нови предизвикателства и с голяма кутия маслини. Вечерта потегляме обратно към София, за да посрещнем 2016 както си трябва... Вече знаем какво се надяваме да ни донесе.
 |
 |
| Марти си беше взел и windsurf-a и се забавляваше... |
 |
| Тодор Бояджиев е винаги пръв във водата, дори и да няма вълни... това е мотивация момче! |
