Exploring NUSA PENIDA island: Crystal Bay

8:58:00 AM





След близо десет дни на Бали (които минаха ужасно неусетно, с цялото обикаляне между различни селца, сърф спотове, местене на багаж и дъски), решихме да излезем малко от лудницата и да се върнем назад във времето. Как? Ами отидохме на Nusa Penida, близък малък остров, който заедно с Nusa Lembongan & Nusa Ceningan е нещо като оазис на крачка от Бали. където човек може да се наслади на по-спокоен живот и по-големи палми :D А и, за съжаление, вълните доста намаляха и решихме да изчакаме да се върнат някъде на по-спокойно. Естествено, понеже сме от хората, които не обичат да им е лесно, вместо да си вземем бърза лодка от Бали, заедно с другите туристи, ние решихме да си хванем ферибота, използван от месните, за да прекарват камиони и коли със стоки. Ние искахме да си вземем скутерите, които бяхме наели на изгодна цена от Бали, защото имахме доста раници и сърф дъски. В Индонезия никога не се знае кое кога заминава и от къде точно, така че станахме в 6 и пътувахме час и нещо от Убуд (за там ще разказваме по-късно), само за да виснем на пристанището, където никой нищо не знаеше. Човека на касата накрая ни каза с усмивка, че ферибота тръгва или в 13:00 или в 14:00, но по-добре да сме там в 11:00, за да сме сигурни, че ще има място за нас и моторчетата. Обратно в пристанищния град, който тъне в мизерия, мръсотия и прах. Разни съмнителни типове те преследват на всяка крачка да ти предлагат лодка и те лъжат, че ферибот няма да има. Около самото пристанище обикалят хора, със странни мърдащи чували, в които пренасят животни. Жега и прах витаят във въздуха и обстановката е доста тягостна. Нищо! Не може само палми хаха. След много дълго висене на ръба на пристанището с всичкия ни багаж започнахме доста да се съмняваме ще има ли изобщо ферибот и кога. Затвориха ни заедно с група местни на доковете, и ни наредиха да чакаме там, заедно с камионите и няколко усложливи индонезиики, с кошници на главите, пълни с бананов чипс и ориз. Срещу малко дребни пари си направихме обяд, който би повишил холестерола и на светец - пържена храна в съмнителни мазни пликчета си е класика за Азия все пак. Цялото положение беше леко комично и объркващо, но след известно време видяхме малкото фериботче да се приближава към пристана, а местните да се трупат на тълпи. Естествено проявихме изобретателност и се набутахме най-отпред и бавно, заедно с тълпата се накачулихме на ферибота. Накрая помахахме вяло (но и малко злорадо) на онези, за които не остана място. След час и малко се озовахме на Nusa Penida и след кратка спирка, за зарязване на багажи и къпане (трябваше си!), се насочихме към Crystal Beach. Пътят дотам беше тесен и изпълнен с изкачвания и спускания, минаваше през едно малко селце и след това тръгваше напряко през горичка от огромни кокосови палми. Още минавайки по него усещахме, че най-сетне ни предстои нещо наистина хубаво. Плажът се оказа прекрасен! Светлината беше уникална, водата приятно хладна, нямаше много хора, а малките вълнички се разбиваха по мекичък, тъмно сив вулканичен пясък... най-сетне се убедихме че цялото пътуване си е заслужавало. На метри от брега започваше кораловия риф, навсякъде щъкаха риби, досами плажа имаше хинду храм, заобиколен от палми. Горите наоколо бяха пусти, с изключение на няколкото колиби с местни хора, които предлагаха young coconut, пържена риба и bin tang. Ей това е Индонезия: прах, мръсотия, мудни хора и накрая - райски плаж в нищото <3 Като в живота..  Щом загубиш вяра, че нещата вървят в правилна посока, получаваш супер бонус, за да не се съмняваш повече :)






















You Might Also Like

0 comments

Like us on Facebook

follow me on facebook